Плодът, който вдъхновява поезията. 🍒
Пристегната гиздаво в пъстър костюм, пристъпяше свежа и лека и скоро възви ти по прашния барабан от малката тиха пътека. На нас, чужденците, с поглед смутен по шепа череши подадете. И всеки въздъхна от теб пленен, зер бяхме и тримата млади. И в мекия прах от златисти лъчи отмина ти с пъстрата дрешка, а ние поглъщахме дълго с очи теб — сочната селска черешка.
Черешка
“Пристегната гиздаво в пъстър костюм,
и скоро възви ти по прашния друм
от малката тиха пътека.
На нас, чужденците, със поглед смутен
по шепа череши подаде.
И всеки въздъхна от тебе пленен,
зер бяхме и тримата млади.
И в мекия прах от златисти лъчи
отмина ти с пъстрата дрешка,
а ние поглъщахме дълго с очи
теб — сочната селска черешка.”
– Христо Смирненски